Играта е първият и най-верен приятел на детето. Тя е толкова важна за него, колкото работата за родителя. Чрез играта детето придобива автономност и започва да се възприема като отделна личност, изследвайки собственият си потенциал. Играта се явява сигурно пространство, в което детето развива своята креативност и проверява цялата информация от заобикалящият го свят. Това му помага да я опознае и възприеме. Играта е мястото, в което детето извърша първия си творчески акт и има съществено значнение за неговото психическо и физическо развитие.
Как и по какъв начин тя помага на детето да изгради себе си, ще разгледаме в тази статия.
Игра на изхвърляне / прибиране на играчки
Още докато малкото бебе е в кошарката си, то започва да играе като изхвърля извън легълцето си играчки. Това е една от първите игри, свидетелстващи за желанието на детето да придобие автономност. Чрез тази игра то проявява желанието си да излезе навън, за да експериментира с живота и със себе си. Прибирането на играчки в кошарата, случващо се през втората година, показва, че детето започва да се разпростира в граници, в контекста на средата.
Игра на появяване и изчезване
Моментът на осъзнаване от детето като отделно от майката е най- първият и съществен етап от детското развитие. Това може да бъде особено травмиращо, ако не си служи с така необходимата илюзия присъстваща в общата игра между майката и детето. Тези игри правят преминаването и приемането на новата информация по-леко и разбираемо за малкия човек. Те намалят напрежението породено от несъзнавания му страх от изоставяне. Един пример за такава игра е тази на куку – дзак или има ме – няма ме. Тази игра се явява доказателство, че дори да изчезне за малко, мама ще се върне. Всяко връщане на мама, помага на детето да надмогне първичния си страх и да опознае реалността, отвъд страха.
Игри на падане и ставане
Играта на падане и ставане е поле за разтоварване на натрупаното напрежение, създало се от несъзнаваните страхове на детето. Чрез нея то се опитва да си обясни как се чувства и да преодолее тези страхове. По време на тези игри детето не само се справя с предизвикателства като физическото падане, а също и тези от неразбирането на емоциите и желанията му от другите около него . Така то се учи да се заявява и отстоява.
Сюжетно-ролеви игри
В сюжетно – ролевата игра детето имитира поведението на възрастните около него, техните междуличностни отношения ,както и как те взаимодействат с предметите около тях. В играта то изучава и разкрива отношението си към света, към другите и към самото себе си. Идентифицирайки се с дадена роля, то използва възможноста да преживее богата гама от разнообразни усещания, които да му помогнат да постигне баланса между собсвените си желания и изискванията на семейната среда.
Игри на разрушаване и събаряне
Една от първите игри, която носи голямо удоволствие е играта на строене и разрушаване/събаряне. Тя е част от спонтанните манипулации на детето: то опипва, строи, гради с модулите, после всичко събаря. И започва отначало… Детето изпитва потребност от това пространство на проби и грешки както за да утвърди овладяването на обкръжението си, така и да затвърди своята идентичност: когато строи кула от модули, то заема пространството. (Банова, В., 2003)
Играта е детската лаборатория, в която светът и собственият Аз, биват моделирани и трансформирани с цел да бъдат разбрани и изучени. . Играта в живота на детето се явява времето , в което се изявява способността му да инициира действия, с които да реализира и развива собствения си потенциал. В нея детето формира и изгражда своята личност.
Дарина Добрева – преподавател в Академия за ранно детско развитие Бобче Топче
