Марина Декова:
„По някакви щастливи обстоятелства преди 2 седмици аз и бащата на детето ни, което е на 4 години и 4 месеца в момента, имахме среща с д-р Гергана Маркова (Д-р Гергана Маркова – Специалист детско развитие) по повод въпроси свързани с развитието на Любов и по-точно за екранното време, което тя прекарваше, докато си беше по-дълго време у дома.
След консултацията с д-р Маркова и двамата родителя взехме решение, че ще вземем мерки и ще ограничим мобилните устройства до два пъти по 30 минути дневно, което е и максималното време, което дете на такава възраст може да прекарва.“
Д-р Маркова: „Открийте удоволствието от истинския разговор помежду си – човешката душа е вселена пълна с изненади. Измисляйте игри, предизвикателства, приключения – погледнете на света с нов поглед. Взирайте се в очите на детето си, търсете погледа му – провокирайте общуване.
Не се страхувайте от скуката му, нека скучае и зяпа през прозореца и мрънка – нищоправенето е всъщност естествена форма на медитация, при която човек се свързва със себе си и света наоколо. Мозъкът е гладен, ВСЪЩНОСТ за тези точно преживелици, а не опосредствани от герои на екрана. Преживявайте и вие и ще преоткриете родителстването и детето си.”
Прочетете цялото интервю, в което Д-р Маркова споделя научна информация за последиците и въздействието на мобилни/екранни устройства на деца от 0 до 6г.:
Д-р Маркова: По-голямата част от структурата на мозъка се изгражда през първите 3 години от живота на човек. Когато се роди дете, неговият мозък и архитектура са само 25% от размера на възрастния. На 1-годишна възраст е около 70%, а на 3-годишна възраст е около 85%. Следователно първите 1000 дни са много важни за развитието на мозъка на децата.
Как времето на екрана влияе върху развитието на езика според различните науки работещи с човешкия мозък?
Логопедите: Ново проучване от Детската болница на Канада (Hospital for Sick Children) проследява почти 900 малки деца на възраст между шест месеца и две години. То открива, че децата между 0 и 3 г., които са били изложени на повече екранно време, показват повече забавени експресивни езикови умения (т.е. способността да казва думи и изречения). То също така установява, че за всяко 30-минутно увеличение на ежедневното екранно време води до 49% повишен риск от забавяне на експресивния език!
Психолозите: Децата отгледани пред екрана проявяват повече агресия и асоциално поведение. Причината за това е пропуснатите възможности да учат общуване с хора през активното взаимодействие с тях и разбиране на другите и себе си, необходими за изграждане на личността като социален индивид.
До какви последици може да доведе прекаляването на екранно време в развитието на детето от научна гледна точка и примери от твоята професионална практика?
Невропсихолозите: Структурни изменения с мозъка в периода на интензивно формиране (0-6 г) – изследване проведено 2020 г с 69 деца 3-5 г. възраст установява по-слабо формиране на бяло вещество в мозъка (невронни връзки) на деца изложени на влиянието на електронни устройства над препоръчителните максимални стойности на АПА (американска педиатрична академия), което отговаря за развитието на речта, грамотността и зависещите от тях когнитивни функции.
В изображението горе се наблюдават трите основни невронни пътища (снопове аксони), отговарящи за езика и грамотността: в бяло е аркуате фашикулус, който свързва мозъчните зони отговарящи за възприемането и изразяването на езика. Зоната в кафяво отговаря за бързото наименуване на обекти (разпознаване), а тази в бежово – зрителните изображения. В синьо се наблюдава по-малкото количество бяла тъкан при деца, които прекарват повече от час (1 – 5 ч) на ден с екрани.
В моята практика от над 20 г, деца отгледани с помощта на електронни устройства трудно задържат поглед и общуват, като социалният интерес отсъства в голяма степен или напълно – училищното обучение и възпитание са силно затруднени или невъзможни без терапия, в зависимост от това колко време е пропуснал мозъка в развитието си.
Колкото по-късно е започната работа с детето, толкова по-трудно и бавно се компенсират пропуснатите етапи на развитие. Работата с такова едно дете налага да го върнем в най-първите месеци след раждането му и да проследим кои етапи на невронно съзряване са прескочени, за да започнем да учим мозъка на базисните умения като баланс, сетива, интегриране на първични рефлекси задържане на поглед, внимание, граници, себеусещане и общуване, които е трябвало да се случат тогава. Едва след това, при следване на последователността заложена в еволюцията на нервната система на човека – след първата година при достатъчно съзряване на невронната мрежа може да се работи за проговаряне, добро поведение, самостоятелност. За това смятам, че всяка минута, час пред екраните е загубена възможност за учене през сетивата, общуването, ако щете – бездействието.
Мозъкът на дете от 0 до 3 години формира над 1 млн невронни връзки в секунда, а всеки неврон създава около 15 000 невронни връзки с други неврони – много от тях, доста дълги и пресичащи целият мозък по ширина и дължина. Представете си колко разбъркана невронна мрежа е изградил мозъкът при редовно гледане на екран в продължение на месеци при малко дете – съпротивите на детето към сетивната, логопедична и психологическа работа са големи, а затрудненията на родители – кошмарни.
Колко е оптималното време за гледане на екранни устройства в периода 0-6г.?
Препоръките на Американска педиатрична академия за максимум 1 ч на ден за деца 3 до 5 г са абсолютният максимум и дори при него са явни негативните последици. Зрителният апарат пресича целият мозък от лицето до темето, където се намира визуалният кортекс – стимулът е толкова силен, че пристрастяването към екраните е оприличавано на зависимост. Хормоните, които нахлуват във всички зони и носят удоволствие от стимула не подпомагат любопитството към света, интересът към човека отсреща, изпробването на нови игри, храни, играчки, изучаването на процеси или участието им в тях. Естественото за мозъкът е да получава сетивна информация в здравословни количества от всички сетива. Свръх-стимулирането само през едно сетиво, без участието на останалите и тялото ощетява мозъкът структурно, а детето – качествено.
Ако вече детето прекалява с екранното време по какъв начин родителите могат да сложат правила и граници и да ги следват съответно в тези периоди на хоум офис и пандемия?
За да се случи нещо различно, трябва да направим нещо ново. Не само детето трябва да се лиши от екран, а и родителите да открият алтернативи за свободното време и споделянето му със семейството. Това е промяна в бита и мисленето, което е трудно, но отваря нови хоризонти за родителстване и качество на живот.
Обяснете на детето какво ще се промени и защо. То разбира, а бидейки личност ще се съпротивлява, което е напълно нормално и здравословно.
Бъдете готови са силен отпор и бунт – все пак пред себе си имате силна воля и интелект – това не е мъчение, лишаване и жестокост – използвайте енергията на бунта към реформирането, което предстои. Аргументирайте се, без да влизате в режим на обясняване и правете широки, ведри крачки напред. Детето ще ви последва!
Спазвайте собствените си правила – удържайте границите, за да се структурира здрава психика.
Покажете на детето, че новите обстоятелства са интересни – вместо излежаване пред телевизора вечер, можете да го увлечете в боричкане на пода/тревата, омазване с кисело мляко, отъркалване в брашно и пр. сетивни игри, което стимулира развитието на сетивата и на общуването. След известно време ще дойдат по-спокойните игри.
Открийте удоволствието от истинския разговор помежду си – човешката душа е вселена пълна с изненади.
Измисляйте игри, предизвикателства, приключения – погледнете на света с нов поглед. Взирайте се в очите на детето си, търсете погледа му – провокирайте общуване.
Използвайте природата – тя е ваш съюзник – дъжд, виелица, слънце – дете навън ли е, се успокоява и започва да функционира на скоростта, на която работи света около него.
Не се страхувайте от скуката му, нека скучае и зяпа през прозореца и мрънка – нищоправенето е всъщност естествена форма на медитация, при която човек се свързва със себе си и света наоколо.
Превърнете ежедневните задължения в забавление, така дърпате детето към социалното преживяване – например всекидневната баня може да се окаже дискотека с най-новите парчета, лягането за сън – приказка в действие с нов, импровизиран сюжет от вас, с бонус блажено намачкване (част от сюжета, може би..), вечерянето да е театър с влизане в роли (аудиенция при краля в гостната).
Мозъкът е гладен, ВСЪЩНОСТ за тези точно преживелици, а не опосредствани от герои на екрана. Преживявайте и вие и ще преоткриете родителстването и детето си.
