Съвременните деца, дори и в западните държави, имат все по-рядко достъп до изкуството като образование в училище, а в България – почти никога.
Но точно достъпът до изкуство се оказва решаващ за успеха на един млад човек.
По ирония на съдбата дългосрочните икономически последици от лишаването на децата от изкуство драматично намалява нивата на производителността в икономиката, както и конкурентоспособността в глобален план.
Ново изследване на Мичиганския Държавен Университет открива, че творческите дейности в детска възраст повишават количеството иновации, патенти, както и вероятността да бъде започнат бизнес, когато тези деца пораснат.
Изследователите стигнали до извода, че хора, които имат собствен бизнес или притежават патенти са имали осем пъти по-голям достъп да изкуствата като деца, отколкото останалата част от населението.
Те са изследвали група от завършили с отличие университета от 1990 г. до 1995 г., специализирали различни научни специалности.
‘Най-интересното, което разбрахме е важността на редовното участие в такива дейности’ – казва Рекс ЛаМоре, директор на Център за Обществено и Икономическо Развитие към университета.
Ако си започнал като дете и продължаваш да се занимаваш с това след навършване на пълнолетие е много по-вероятно да станеш изобретател, бизнесмен или творец. И ние бяхме доста изненадани от това откритие.’
Ако разгледаме някои от брилянтните умове на науката и технологиите ще видим, че активно са се занимавали с изкуство в детството. Творческите дейности в този период от живота преначертават мозъка да мисли ‘извън рамките’. Всъщност изследваната група студенти показва по време на тестовете, че използва творчески умения – анализ, свирене, интуиция и въображение – ключови за разрешаването на сложни проблеми. Това е лесно разбираемо, но са нужни икономически анализи и данни, които научно да потвърдят важността на изкуствата в ежедневието.
Бащата на Стив Джобс работи като механик и дърводелец и научава сина си на основи на електрониката както и на ръчен труд. От ранна възраст Стив Джобс работи с електроника в гаража на родителите си.
Албърт Айнщайн редовно свири на цигулка от дете.
Учените откриват, че 93 % от завършилите в сферата на науката и технологиите са получили музикално образование в някакъв период от живота си, в сравнение със само 34 % от тези, които не са получили такова.
Студентите в тези дисциплини, също така, по-често от останалите хора са се занимавали с визуални изкуства, театър, танци или творческо писане.
Изводът: Инвестирането в образование с изкуство директно подобрява живота на хората, както и средата в обществото, в което са отгледани.
‘Изобретателите са тези, които създават високо-заплатени професии, така че инвестирането в тях, докато са още деца е решаващо за това да се случи’
Статията е преведена от Психологията днес (Psychology today).
