Гневът е съвсем нормално чувство и научаването на правилното овладяване е едно от ключовите умения за изграждането на здрава психика. Ако вашето дете проявява чести гневни изблици е важно да се намери корена на проблема и да го научите на различни стратегии как да се успокоява само. За това нека погледнем отвъд крещенето, удрянето и агресивното поведение и в дълбочина на емоционалния свят на детето.
Според статия на Националния Научен съвет на Развиващото се Дете (2004), децата скоростно развиват техните способности да изживяват и изразяват голям диапазон от чувства още от раждането. Емоционалните преживявания на бебетата и новородените се случват най-често при взаимодействие с обгрижващия човек по време на хранене, утеха и придържане. Те преживяват негативни емоции и показват неразположение, когато са гладни, чувстват неудобство или са самотни и преживяват позитивни емоции, когато са нахранени, утешени, когато с тях се общува и т.н. Те не могат да владеят изразяването на поглъщащи емоции и нямат способността сами да ги управляват.
За разлика от тях, продължава статията, емоционалният свят на подрастващите и деца в предучилищна е много по-сложен. И по-специално авторът казва, че ‘емоционалното здраве на малките деца е тясно обвързано с емоционалните и социални характеристики на средата, в която живеят’.
Преживяванията, в тази ранна възраст, се закодират в невронната структура на мозъка, така че всичко това, което показваме с пример и учим децата за емоциите форматира мозъка за остатъка от живота им. Ранните детски години са критично важни за заучяаването на позитивни модели за справяне с емоционалния свят, тъй като емоционалният център на мозъка и префорталния кортекс (където се намират съчувствието, логичното мислене и самоконтрола) се развиват много бързо.
Това не означава, че няма надежда за по-възрастните деца, които не са усвоили добър емоционален контрол в предучилищна възраст, напротив. Ние винаги сме способни да научим нови умения и да развием менталните ‘мускули’ необходими за упражняването на самоконтрола. Ранното детство е оптималното време за развиване на емоционалната интелигентност, но не е твърде късно това да бъде усвоено като тийнейджър или възрастен. Просто отнема повече време.
За съжаление тенденцията е да наказваме децата, когато показват гняв, а наказанието само затвърждава проблема. Вместо да обсъдим чувството и да им помогнем да преминат през емоцията, най-често срещатана родителска практика е да бъдат напляскани или да отпратим детето да седи в ъгъла, докато се успокои, за това че е демонстрирало гняв по неприемлив начин. Удрянето, обиждането, хапането и викането НЕ са приемливи начини да се демонстрира гняв – това е урокът, който децата научават, но ние просто не може да очакваме от тях да са способни да изразяват гняв адекватно, ако НЕ ИМ ПОКАЖЕМ КАКВО ДА ПРАВЯТ С ТОВА НЕУДОБНО ЧУВСТВО. Те може да научат само как да го натикват навътре в себе си, за да избегнат наказанието, а всъщност е много по-мъдро да ги научим как да боравят с него по здравословен начин.
От другата страна на монетата, са родителите, които полагат големи усилия, за да научат децата си как да изразяват гнева си по подходящ начин, като ги насърчават да удрят възглавницата или да и крещят, да тропат с крачета и пр. Ние също, някога, мислехме, че това са подходящи методи ‘за изкарване на яда’, но изследванията показват, че тези действия не помагат на децата да се успокоят. Всъщност тези ритуали само поддържат притока на адреналин, който подхранва враждебността.
Това ни отвежда до главната тема: КАК да помогнем на едно гневно дете да се успокои?
1. Помогнете на детето ДА НАЗОВЕ ЕМОЦИЯТА. ‘Ти се чувстваш гневен. Нека ти помогна.’ Това помага, защото децата, които могат да назоват гнева могат да научат и как да разпознават идващият гняв.
2. Посрещнете гнева му със СЪЧУВСТВИЕ. Като изслушвате и приемате с уважение неговото преживяване вие създавате пространство, в което гневът има възможност да се стопи. Съчувствието говори на по-висшите етажи на мозъка и им помага да се измъкнат от могъщата хватка на примитивните емоции намиращи се в по-първичните нива на мозъка, като гнева и реакцията.
3. Не ‘ИЗОЛАЦИЯ’, а ‘ПРИОБЩАВАНЕ’.. Забравете за наказанието в ъгъла. Създайте зона за успокоение с шише с брокатена течност, или пастели и хартия, книжка за оцветяване или за четене с ВАС. Не се тревожете тези АЛТЕРНАТИВНИ ИЗКЛЮЧВАНИЯ не са награда за неподходящото поведение – те учат децата на важни умения за живота.
4. ТЕХНИКИ ЗА ДИШАНЕ. Дори и малките деца могат да се научат да поемат дълбоко дъх и да издухват навън. По-големите деца могат да усвоят техники за медитация.
5. Научете ги на себерефлексия и себеосъзнаване. Нека да забелязват емоциите, мислите и усещанията на тялото си, да ги поглеждат отстрани, да ги осмислят. Да усещат, че са ‘ТУК И СЕГА’, в момента, в настоящето, да осъзнават себе си в момента.
6. Включете тестен пластелин. За много деца тактилните сензорни стимулации са много успокояващи.
7. Предоставете достатъчно време на децата да се успокоят през свободна и творческа игра. Рисуване, рисуване с пръсти, търкаляне в тревата и музикални дейности успокояват нервите на твърде напрегнатото дете, което е твърде често срещата в днешното общество. Дете, което е стресирано е много по-вероятно да избухне гневно.
8. Направете им вана. Топлото и успоояващо потапяне във вода е добър начин да се превключи от гняв към спокойствие.
9. Ако вашето дете има нужда от пространство за да се успокои, това е ОК. Просто не насилвайте изолация, тъй като това обикновено само нагнетява първичния инстинкт на ‘БЯГСТВО ИЛИ БИТКА’. Запазете самообладание и останете емоционално подкрепящи за детето, но уважавайте тяхната нужда от пространство.
10. Научете ги да правят проверка на тялото. Започнете от върха на главата и сканирайте надолу до стъпалата, забелязвайки всяко напрежение или лоши чувства в тялото. Отпуснете тези части, там където усещате напрежението.
Автор Rebecca Eanes, основател на www.positive-parents.org .
