Здравейте, Казвам се Даниела от Стара Загора. Имам син, който се казва Николай и към писането на днешните ми думи е на 7,5 месеца. Всичко тръгна като заформил се спор в една фейсбук група - след въпроса „Кога Вашите бебета пропълзяха?” започнаха дебати и спорове, как задължително трябвало да пълзят. Аз написах следния коментар: „Това ми звучи, като "задължително" трябва да стои по корем. Ами като не му е приятно и започва да реве все едно го колят, чак се дави. Има различни деца - едни пълзят, други - не, едни обичат да стоят по корем, други - не. Стига с тези максими "задължително" това и онова.  Зададох и въпрос – „Как ще накарате едно дете (бебе) да пълзи?”. Отговорът на една дама не закъсня и беше колкото очакван, толкова и леко различен. Ето го и него „Познавам майки, които са го направили. Лазели са заедно с децата си, защото децата имитират движенията, ходили са на специална гимнастика, правили са редовно упражнения вкъщи J. Начини има J Но, ако се показва това вече е друга тема.....като игра J.  Тук изненадата беше „ходили са на специална гимнастика”. Видях реклама, зачетох се за какво става въпрос и реших да пробвам. Регистрирах се в сайта и там ме очакваше приятна изненада – можеш да се запишеш за безплатен пробен урок - ОК, никой с нищо не те задължава. Отидохме със сина ми, който тогава беше на 4 месеца, на пробен урок. Останах с много добро впечатление от обстановката и от отношението на всички, работещи в Академия за ранно детско развитие „Бобче Топче”. Ники се забавляваше, стоеше по корем и нямаше нищо общо с плача от вкъщи. Това беше достатъчно за мен. Ники започна да се забавлява и да си играе по корем, започна да се обръща от гръб на корем, спи по корем, играе по корем... 🙂 Искам да изкажа благодарност към екипа, който ни помага да се развиваме бързо и ни кара да се чувстваме комфортно в компанията им. Благодаря ви,че откликвате на всеки мой въпрос, колкото и глупав да е той. Пожелаваме Ви да бъдете все така внимателни и търпеливи към децата ни! Все така въоръжени със знания и безрезервна любов към ето това подрастващо поколение! Благодарим Ви че ви има!

Синът ни посещава Академия за ранно детско развитие Бобче Топче вече повече от две години, развивайки се от малко пухкаво бебоче, правещо първи стъпки в опознаване на света чрез креативни методи и занимания до любознателно и самостоятелно дете, готово за нови игри и предизвикателства в детската градина. И всичко това благодарение на професионализма, креативността и сърцатото отношение на целия екип на Академията - винаги в подкрепа на родители и деца и винаги на разположение с професионален съвет и усмивка.

Лили (2,5г.) е изключително слънчево, отворено, социално, умно и креативно малко момиченце. На две и половина, видимо е умствено по-напред от повечето дечица на нейната възраст. Всеки докоснал се до нея забелязва всичко това и винаги споделя с нас изумлението си. Това, което привлече вниманието ни като родители относно развитието на дъщеря ни беше, обаче, съвсем специфичния ѝ страх от пързалки. Следващото нещо, от което изпитваше трудности беше катеренето.Предизвикателство беше да скочи с две крачета едновременно. На възраст от две годинки дечицата би следвало без проблем да правят това. На нея определено не ѝ се получаваше, въпреки че истински вярваше, че се справя чудесно и се радваше от сърце, когато скача:) Като родители, ние с баща ѝ  никога не сме насочвали фокуса ѝ върху това, че не успява, камо ли че го прави грешно. Всички тези неща тотално се промениха още след третото ни посещение в Бобче Топче! И тримата обичаме класовете, а Лили лети от щастие, когато знае, че ще ходим. Изключително забавно ѝ е! За нея е удоволствие да гледа как се справят децата и винаги им пляска от сърце. Сама забеляза, че скачат много добре, правят го различно от нея и пожела и тя да може като тях - не се предава и с всеки изминал ден скача все по-добре:) Благодарни сме от все сърце на Гери за създаването на този невероятен център, в който с удоволствие посещаваме всеки един от предлаганите класове! Благодарим на всички хора, които не са обикновени учители, а едно абсолютно ново поколение!

Бобче Топче е едно прекрасно местенце за деца и деца и родители в Стара Загора. Берлинският адаптационен модел, които прилагат в клас „Подготве” е много различен от възприетите стереотипи за „социализиране на детето в общност извън дома”. Допадна ни, че  детето е личност - с емоции, чувства, с нужди; неговите потребности са  разбирани, зачетени и уважени. За мен като родител стресът, които преживявах от момента на  „тръгването на Топчето” бе огромен. Спокойствие ми даде възможността да участвам в ежедневието на детето ми, загрижеността и емпатията на психолога и логопеда и към нас като родители, и към дъщеря ни. Те свършиха по един прекрасен начин работата си – ненатрапчиво, а ефективно, в което за мен се крие истинският професионализъм.